• Една лекарка разказва пред "Инсайдър", че е избягала от Русия, защото се страхувала да не бъде призована да служи в Украйна.
• Друга рускиня, която се е обучавала за медицинска сестра, разказа пред Insider, че по-скоро би отишла в затвора, отколкото да служи.

Не само мъжете бягат от Русия след обявяването на частична военна мобилизация. Варвара, която моли да бъде наричана само с първото си име, работи като лекар в Санкт Петербург, когато започва да се страхува, че може да бъде призована.

Нежелаейки да служи при никакви обстоятелства, тя опаковала багажа си, казала тъжно сбогом на съпруга си и набързо заминала. "От известно време планирах да емигрирам в Германия заради работата", разказва тя пред Insider. "Но заради частичната мобилизация трябваше да ускоря това". По-голямата част от лекарите в Русия са жени Варвара е планирала да се премести в Германия заедно със съпруга си през ноември. Беше ѝ предложена работа в болница там и двойката, която правеше планове за бъдещето си, очакваше с нетърпение да започне нов живот заедно.

Но когато на 21 септември руският президент Владимир Путин обявява частична мобилизация, уведомявайки 300 000 резервисти с военен опит, че скоро ще бъдат призовани, Варвара започва да се тревожи. "Беше невъзможно да мисля за участие", казва тя. "Това не е нашата война."

Под обявлението за частична мобилизация се разбираше, че то се отнася предимно за мъжете резервисти, но през септември говорител на руския мобилизационен отдел заяви пред държавните медии, че малък брой жени с определени военни специалности - включително медицински специалисти - могат да бъдат призовани да заемат някои позиции.

По-голямата част - приблизително 70% - от над 700 000 лекари в Русия са жени. Тамила Иманова, юрист от Центъра за правата на човека "Мемориал", изказа предположение пред Медуза, че жените лекари вече са били призовани "масово". През октомври руският министър на отбраната Сергей Шойгу поясни пред репортери, че жените не са призовавани.

Към този момент обаче Варвара вече е била напуснала страната. Освен това тя каза, че е скептична към това твърдение, като се има предвид, че докладите сочат, че Русия не спазва всички аспекти на указа. "Не мислехме за последствията" Като част от медицинското обучение на Варвара, проведено преди почти две десетилетия, тя е трябвало да премине курс по военна подготовка в университета. За известно време това е било норма в Русия, но след 2010 г. вече не е било задължително.

"По време на курса не се замислихме за последствията от това и какво може да означава това", казва Варвара.

След като завършва задължителния курс, тя автоматично е записана като офицер-специалист в руските резерви. Преди няколко години е имало възможност да се откажеш, казва тя, но Варвара така и не се е възползвала от нея. Статутът на Варвара като офицер, както и медицинската ѝ подготовка, я убеждават, че тя ще бъде в следващата вълна на мобилизация.

Тя се притеснявала, че скоро може да получи призовка от армията - страх, който се засилвал от слуховете, че медицински сестри в нейната болница вече са получили известия.

"Бързането, с което напуснах страната, е свързано и с факта, че си мислех, че ако получа повиквателна, това автоматично ще означава, че ми е забранено да напускам страната", казва Варвара.

"Нямаше да ми бъде позволено да пресека границата."

Съпругът ѝ все още не е получил визата си за Германия, така че тя неохотно трябва да предприеме пътуването сама.

"Изпаднах в паника и планирах да замина през Казахстан, но след това се появиха новини за хора, чакащи на опашка от три дни, и за проблеми на границата", казва тя. "Успокоих се, препланирах и заминах през финландската граница."

Тя каза, че тъй като е жена, граничните служители са ѝ задали сравнително малко въпроси за причините да замине. Руските власти не са я разпитвали, казва тя, а финландските гранични служители са одобрили влизането ѝ, защото е имала германска виза. След като пристигнала във Финландия, тя си купила билет за полет до Германия.

Отказала да посочи къде живее, като се позовала на опасения, че това може да я идентифицира. Сега тя чака с нетърпение в Германия с надеждата, че съпругът ѝ ще може да се присъедини към нея през ноември. Тя каза, че за съжаление не предвижда незабавно завръщане в Русия.

"Това е мястото, където имам роднини, приятели и социални връзки. Но в момента заплахата за мен надделява над всичко останало и не искам да се връщам", каза тя.

Инак мо'еш да лапаш колбасы и да пърдиш!