Убийството на виден пакистански разследващ журналист от полицията в Кения предизвика възмущение в родината му и накара мнозина да се чудят как е възможно да се случи подобно нещо.

Хиляди хора дойдоха на погребението на Аршад Шариф в четвъртък в Исламабад, за да почетат паметта на известния критик на пакистанските военни.

Противниците на сегашното пакистанско правителство смятат, че той е бил мишена на заговор, организиран в Пакистан.

В първоначалния доклад на кенийската полиция се казва, че 49-годишният мъж е бил застрелян в движещ се автомобил в случай на сгрешена самоличност.

Пакистан заявява, че е изпратил следователи в Кения, за да помогнат при разследването на случилото се.

Какво се е случило?

Късно вечерта в неделя Шариф е бил пътник в автомобил Toyota Land Cruiser, движещ се по неасфалтиран селски път на около 30 км от кенийската столица Найроби. След това полицията стреля по автомобила и убива журналиста.

Не е ясно защо точно.

Полицията е направила противоречиви изявления относно стрелбата.

В едно от тях се казва, че Шариф е бил в автомобил, който е бил сбъркан с автомобил, за който е било съобщено, че е откраднат.

В първоначалния полицейски доклад се казва, че полицаите са търсили изчезналия автомобил, когато той е бил убит.

Според този доклад шофьорът на Land Cruiser-а на Шариф не се е подчинил на заповедта да спре на блокпост, след което полицаите са стреляли по автомобила поне осем пъти, докато той се е отдалечавал, като при това са убили журналиста.

Според втората версия на полицията един от хората в автомобила е стрелял пръв, а след това полицаите са отговорили със стрелба. Полицията твърди, че в резултат на престрелката един от полицаите е бил ранен в ръката.

Разследващите имат два ключови въпроса:

• Как полицията е сбъркала Toyota Land Cruiser, голям автомобил със задвижване на четирите колела, с автомобила, обявен за откраднат - Mercedes-Benz Sprinter, който е микробус за доставки?
• Защо полицията не се е опитала да демобилизира автомобила, като стреля по гумите?

Това ще бъдат въпросите, които ще бъдат разгледани от отдела за вътрешни работи на полицията, както и от независимия орган за надзор на полицията, който разследва случилото се.

Защо Шариф е бил в Кения?

Не е ясно кога Шариф е пристигнал за първи път в Кения и дали е пътувал с бизнес или туристическа виза.

Известно е обаче, че той е напуснал Пакистан през август и е бил в Обединените арабски емирства и вероятно в Обединеното кралство.

Шариф е известен като яростен поддръжник на сваления министър-председател Имран Хан и преди да замине се е оплакал от тормоз.

След смъртта на Шариф адвокатът му Шоаиб Раззак заяви, че пакистанското правителство се е обърнало към властите в Дубай с искане за екстрадирането му в Пакистан.

Знаейки това, Шариф бързо е потърсил закрила в Кения, където лесно е можел да получи виза при пристигане и вече е имал приятели и контакти, които са могли да го приемат, каза г-н Раззак.

По време на смъртта си Шариф е бил в колата с друг пакистански гражданин, за когото се смята, че пребивава в Кения. Смята се, че Шариф е живял в страната с този приятел.

Възможно е обаче да е имало и служебна връзка.

Кенийският разследващ журналист Джон Алън Наму заяви, че е бил интервюиран за все още неиздаден документален филм, по който е работил Шариф. От трейлъра на филма става ясно, че той разобличава корупцията в Пакистан.

Не е ясно каква е връзката с Кения, а по-късно Наму уточни, че макар да е бил интервюиран в Кения, всъщност не се е срещал с Шариф.

Участвала ли е кенийската полиция в целенасочени убийства?

Убийството на Шариф може да е било нещастен случай, но смъртта му и неотдавнашният арест на девет полицейски служители във връзка с изчезването през юли на двама индийски граждани и техния шофьор отново насочиха вниманието към полицията в Кения.

В продължение на десетилетия специализирани или елитни отряди в полицията, като например разформированото вече звено за специални услуги (ЗСУ), са обвинявани в извършване на извънсъдебни убийства, отвличания и изтезания на заподозрени.

Случаите са били публична тайна, но неотдавнашното изявление на новоизбрания президент Уилям Руто за закриването на SSU беше първият случай, в който държавен глава открито говори за зверствата, извършвани от полицията.

Консорциум от международни и местни неправителствени организации твърди, че независими разследвания са свързали над 600 убийства със специалните части на полицията.

Някои полицейски служители също са обвинени, че са отдавали оръжието си на престъпници или са се наемали да извършват убийства. Нито един от тези случаи обаче все още не е стигнал до съд.

Арестът на деветимата полицейски служители във връзка с изчезването на двамата индийски граждани се счита за знаков момент. Въпреки че засега това са само обвинения и няма осъдени, дори най-яростните критици на правителството похвалиха това като първа стъпка в борбата с полицейските нарушения.

В петък главният прокурор на Кения заяви, че на няколко висши полицейски служители може да бъдат повдигнати обвинения в престъпления срещу човечеството за престъпления, включително убийство на бебе, извършени по време на и след предизборната кампания през 2017 г.

Защо някой би искал да убие Шариф?

Като поддръжник на бившия министър-председател Хан и критик на военните, Шариф си е спечелил много врагове. Преди да напусне Пакистан, той беше изправен пред възможни обвинения в подстрекателство към бунт, а телевизионното му предаване беше забранено, след като предположи, че военните са замесени в отстраняването на г-н Хан през април.

Обвиненията за убийството му се разпространяват, като различни личности свикват пресконференции, за да изложат своите теории.

Файсал Вауда, министър в правителството на г-н Хан, твърди, че макар Шариф да е бил убит в Кения, планът е бил разработен в Пакистан - макар и не от представители на властта - и той разполага с доказателства за това.

Самият бивш министър-председател заяви, че е научил за заговора за убийството на Шариф по-рано през годината и тогава му е предложил да напусне Пакистан.

В изключително необичаен момент началникът на военното разузнаване на страната генерал-лейтенант Надим Ахмед Анджум се обърна към журналистите и назова имената на цяла поредица от хора, включително високопоставени медийни фигури, които са знаели за движението на Шариф и по някакъв начин са могли да бъдат свързани с неговата смърт.

Той добави, че военните не са заплашвали живота му.

Президентът Юн Сук-йол заяви, че не е изпращана смъртоносна военна помощ на Киев, след като руският президент предупреди за влошаване на отношенията.

"Предоставяли сме хуманитарна и мирна помощ на Украйна в знак на солидарност с международната общност, но никога смъртоносни оръжия или други подобни неща", заяви Юн пред репортери в петък, според южнокорейската информационна агенция Yonhap.

"Но във всеки случай това е въпрос на нашия суверенитет и бих искал да знаете, че се опитваме да поддържаме мирни и добри отношения с всички страни по света, включително и с Русия", каза той.

Сеул е изпратил бронежилетки, каски и други несмъртоносни военни, както и медицински материали на Украйна и е отхвърлил исканията на Киев за оръжия, съобщи Йонхап.

Южна Корея, която е съюзник на Съединените щати, твърди, че няма да предостави на Украйна смъртоносна помощ и се стреми да избягва противопоставянето на Русия, както по икономически причини, така и поради влиянието, което Москва може да окаже върху Северна Корея.

Нахлуването на Путин в Украйна, започнало преди осем месеца, доведе до смъртта на хиляди хора, разселването на милиони, разклати световната икономика и отново повдигна разногласията от епохата на Студената война.

На конференция в Москва в четвъртък Путин защити войната си и обвини САЩ и Запада в подстрекаване на конфликта в Украйна, като добави, че Западът играе това, което той определи като "опасна, кървава и мръсна" геополитическа игра, която сее хаос по света.



Путин отправи това послание към Южна Корея: "Как би реагирала Република Корея на факта, ако започнем, ако възобновим сътрудничеството със Северна Корея в тази област?" Запитан какво би искал да каже на хората в Европа и САЩ, Путин отговори, че те трябва да знаят, че Русия не е техен враг.

"Русия е ваш приятел и ние правим всичко в продължение на десетилетия и сме готови да правим всичко и в бъдеще, за да укрепим отношенията си", каза той. Путин също така разкритикува САЩ за намесата им в спора на Китай с Тайван, която той нарече "противоречаща на здравия разум и логиката".

Бразилски политик е задържан, след като хвърлил гранати по полицаи, дошли в дома му в щата Рио де Жанейро, за да го арестуват.

Роберто Жеферсон, съюзник на крайнодесния президент Жаир Болсонаро, рани двама полицаи, преди да се предаде в неделя.

По-рано съдия от Върховния съд нареди задържането му за обида на председателя на Върховния съд Кармен Лусия. Той вече беше под домашен арест заради заплахи към нея.

Г-н Болсонаро реагира, като заяви, че тези, които са стреляли по полицията, трябва да бъдат арестувани.

Двамата полицаи бяха ранени от шрапнел от граната по време на нападението в Комендадор Леви Гаспарян, северно от столицата на щата Рио де Жанейро. Те са откарани в болница и по-късно са изписани.

Г-н Джеферсън, 69-годишният бивш лидер на политическата партия PTB, също така произвел няколко изстрела от пушка, като разбил предното стъкло на полицейски автомобил.

Съдията от Върховния съд Александре де Мораеш е наредил политикът да бъде задържан с мотива, че е нарушил условията на домашния арест.

Политическото напрежение в Бразилия е високо преди втория тур на президентските избори в неделя между г-н Болсонаро и левия Луис Инасио Лула да Силва.

Лула, който все още е смятан за фаворит, не успя да събере 50 % от валидните гласове, необходими за предотвратяване на втория тур на изборите по-рано този месец.

Третият мандат на Си Дзинпин: Откакто стана лидер на страната преди десетилетие, Си постигна концентрация на власт, каквато не е имал никой друг съвременен китайски владетел освен Мао Дзедун.

Пекин: Централният комитет на Китайската комунистическа партия избра Си за свой генерален секретар за още един петгодишен мандат, с което страната решително се върна към еднолично управление след десетилетия на споделяне на властта между елита. Си Дзинпин заяви, че "светът се нуждае от Китай", докато говореше пред пресата.  

"Китай не може да се развива без света и светът също се нуждае от Китай", каза Си. "След повече от 40 години непоколебими усилия за реформи и отваряне, ние създадохме две чудеса - бързо икономическо развитие и дългосрочна социална стабилност."  

Той обеща "да работим усърдно в изпълнение на задълженията си, за да докажем, че сме достойни за голямото доверие на нашата партия и нашия народ" Си беше преназначен и за ръководител на Централната военна комисия на Китай. Сега 69-годишният Си е почти сигурен, че ще изкара трети мандат като президент на Китай, който трябва да бъде официално обявен по време на годишните законодателни сесии на правителството през март.  

Помазването му дойде след едноседмичен конгрес на 2300 ръчно избрани партийни делегати, по време на който те подкрепиха "основната позиция" на Си в ръководството и одобриха мащабни промени, при които бившите му съперници се оттеглиха. На 20-ия конгрес беше избран новият Централен комитет от около 200 висши партийни служители, които след това се събраха в неделя, за да изберат Си и останалите членове на Постоянния комитет - върха на китайската политическа власт.  

Някои от най-близките съюзници на Си бяха обявени в седемчленния комитет. Бившият шеф на партията в Шанхай Ли Цян, довереник на Си, беше издигнат до номер две, което го прави вероятно да бъде обявен за премиер на годишните законодателни сесии на правителството през март следващата година. Откакто стана лидер на страната преди десетилетие, Си постигна концентрация на властта, каквато не е постигал никой друг съвременен китайски владетел освен Мао.  

През 2018 г. той отмени ограничението за два президентски мандата, като по този начин проправи пътя за безсрочното си управление. Си също така наблюдава възхода на Китай като втората по големина икономика в света, огромната военна експанзия и далеч по-агресивната глобална позиция, която предизвика силна опозиция от страна на Съединените щати.  

Въпреки почти безконтролната власт, Си е изправен пред огромни предизвикателства през следващите пет години, включително управлението на затъналата в дългове икономика на страната и нарастващото съперничество със САЩ.  

- Съвременен Китай -

Гласуването в неделя сложи край на една триумфална седмица, на която висшите китайски ръководители приветстваха своето ръководство на страната през последните пет години. В речта си при откриването на 20-ия конгрес миналата неделя Си похвали постиженията на партията, като същевременно премълча вътрешните проблеми, като например застоялата икономика и щетите, нанесени от суровата му политика на нулеви ставки.  

С много идеологическа реторика и малко политика, предизвикателният Си също така призова членовете на партията да се изправят срещу многобройните предизвикателства, включително изострянето на геополитическия климат. Анализаторите следяха отблизо дали партийният устав ще бъде променен, за да се утвърди "мисълта на Си Дзинпин" като водеща философия - ход, който би поставил Си наравно с Мао. Това не се случи, въпреки че в резолюция идеята беше наречена "марксизмът на съвременен Китай и на XXI век", като се добави, че тя "въплъщава най-добрата китайска култура и етика на тази епоха".

CNN - В събота Иран заяви, че ще предприеме съдебни действия срещу Съединените щати, обвинявайки ги в "пряко участие" в протестите, обхванали страната.

Техеран също така предупреди Обединеното кралство и Саудитска Арабия, че "няма да бъдат пренебрегнати от съдебната система на Ислямската република" заради ролята им в домакинството и подкрепата на телевизионни мрежи като BBC Persian и Iran International, които според Техеран са призовавали протестиращите "да унищожават публична и частна собственост"

Антиправителствените протести обхванаха Иран след смъртта на 22-годишната Махса Амини на 16 септември, която почина, след като бе изведена от улиците на Техеран от полицията и отведена в "център за превъзпитание" за уроци по скромност.

Стачките и протестите станаха обичайна гледка в градовете и селата в страната, а в столицата скандиранията "смърт на диктатора" - във връзка с върховния лидер Аятолах Хаменей - често се чуват през нощта от покривите на сградите.

Президентът на САЩ Джо Байдън подкрепи демонстрантите, като обеща разходи "за извършителите на насилие срещу мирни протестиращи" и заяви, че САЩ подкрепят "смелите жени в Иран, които точно сега демонстрират, за да защитят основните си права"

САЩ също така обявиха санкции срещу иранската нравствена полиция "за злоупотреба и насилие срещу ирански жени и нарушаване на правата на мирните ирански протестиращи" и работят за улесняване на достъпа на иранците до интернет.

Това не е първият път, в който Иран обвинява САЩ в намеса в антиправителствените протести - подобни твърдения той отправи и през 2018 г.

Държавната информационна агенция ИРНА съобщи в събота, че на Министерството на правосъдието "е възложено да подаде съдебен иск, за да се разследват щетите и намесата, нанесени от прякото участие на САЩ в размириците" Тя съобщи и за исковете срещу Би Би Си и Iran International, отправени от заместник-ръководителя на иранската съдебна система и секретар на Висшия съвет по правата на човека на страната Казем Гарибабади.

В доклада не се уточнява кой съд би разгледал такова дело.

Стачки и солидарни протести

Междувременно протестите продължават както в Иран, така и в рамките на движенията за солидарност по света, като в събота се проведоха големи демонстрации в Берлин и Токио.

В рамките на Иран стачкуваха собственици на предприятия и работници в заводи от региона Кюрдистан, а студенти от университети в цялата страна се включиха в демонстрациите.

Видеоклип, споделен със CNN от прореформаторския активистки сайт IranWire, показва, че в началото на работната седмица в Санандадж, столицата на кюрдския регион, цари страховита тишина, тъй като магазините остават затворени.

Базираната в Норвегия иранска група за защита на правата на човека Hengaw заяви, че собствениците на магазини стачкуват и в Букан, Санандадж и Мариван, въпреки че CNN не може да провери тези съобщения по независим начин.

В събота видеозаписи на протести срещу иранския режим от IranWire показаха тълпа в университета "Шахид Бехасти" в Техеран, която скандира "Свобода, свобода, смърт на диктатора, смърт на Хаменей"